Постинг
12.06.2016 15:54 -
Ревю на "Баба праща поздрави и се извинява"
Автор: bookdependent
Категория: Хоби
Прочетен: 528 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2016 15:56
Прочетен: 528 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 12.06.2016 15:56
Ревю на „Баба праща поздрави и се извинява”
От Фердрик Бакман
Една различна книга, едно различно дете и една различна баба.
Книгата е изключително ревюирне, защото те оставя влюбен, очарован, но и объркан. Първоначално е трудно да осъзнаеш какво се случва, казваш си „WTF! Ще я прочета пак!”, или поне аз така си казах, и я прочетох пак. Елса е само на седем (почти на осем) години, и е различна. Единствения ѝ приятел е баба ѝ. А Баба е много луда. Тя стреля от балкона си с пушка за пейнтбол… гола. Замеря полицай и пръст, крещейки „това са ЛАЙНА” и се прави на умрял снежен човек за да ядоса съседката. Но по едно нещо Баба е непреклонно сериозна – тя е решена да бъде най – добрата баба, която светът е познавал. И изпълнява клетвата си. Превръща се в най – добрият приятел на внучката си. Учи я, че д а си различен е най – големият дар, който може да ти бъде даден, и като такъв изисква най – голямата отговорност, която можеш да му дадеш. Двете посещават Страната-на-Почти-Будните,
„Защото не е трудно да заспиш, за да отидеш в Страната-на-Почти-Будните. Точно това е идеята. Трябва само почти да заспиш. И в последните секунди, когато очите ти са почти затворени и на границата между това, което знаеш, и това, което си мислиш, се спуска мъгла, тогава потегляш. ”
където най – уважаваното нещо е въображението, а най ценната стока – добрите приказки. Там двете са изградили своя свят на царства, Смели сърца, воршове и … любов. Баба е най – върлият закрилник на Елса, а Елса е най – смелият рицар в Страната-на Почти-Будните. Но Баба е на 77 (почти на 78) години. Идва време да остави внучето си да измисля приказки сама. Предусещайки този финален етап, Баба измисля последната си приказка, един мащабен проект, целящ да защити внучката ѝ, и да я подготви за нейната собствена история. Първоначално Елса е ядосана на баба си, след това е объркана, пак ядосана, тъжна, а накрая обича баба си повече от всякога, защото тя е нейният личен супергерой.
„Суперсилите на баба са спасяването на животи и да подлудяването на хората”
Най – голямата грешка, която можете да направите е вземането на книгата за „леко четиво”. Това не е книга з в метрото, обедната или за преди лягане. Не! Това е книга, която трябва да четеш в правилното настроение и със съзнанието за емоциите, които ще изпиташ. Защото няма съзнателен човек, който да не се разчувства от историята на „различната” Елса и щурата ѝ бабичка. Смял съм се с глас, и почти се разплаках (ще разберете кога и защо ако хванете да прочетете книгата), съчувствах и се вдъхновявах. Това е най – добрият роман, който хващам от 6 месеца (!!!). Пълна с емоции, размисъл и забавни моменти, изобилстваща с изненадващи обрати, а стилът на Фредрик е абсолятно неповторим. Не съм чел нищо подобно, а книгата официално е сред любимите ми!!! Отново горещо препоръчвам книгата на всеки ценящ времето прекарано с добро четиво.
Една различна книга, едно различно дете и една различна баба.
Книгата е изключително ревюирне, защото те оставя влюбен, очарован, но и объркан. Първоначално е трудно да осъзнаеш какво се случва, казваш си „WTF! Ще я прочета пак!”, или поне аз така си казах, и я прочетох пак. Елса е само на седем (почти на осем) години, и е различна. Единствения ѝ приятел е баба ѝ. А Баба е много луда. Тя стреля от балкона си с пушка за пейнтбол… гола. Замеря полицай и пръст, крещейки „това са ЛАЙНА” и се прави на умрял снежен човек за да ядоса съседката. Но по едно нещо Баба е непреклонно сериозна – тя е решена да бъде най – добрата баба, която светът е познавал. И изпълнява клетвата си. Превръща се в най – добрият приятел на внучката си. Учи я, че д а си различен е най – големият дар, който може да ти бъде даден, и като такъв изисква най – голямата отговорност, която можеш да му дадеш. Двете посещават Страната-на-Почти-Будните,
„Защото не е трудно да заспиш, за да отидеш в Страната-на-Почти-Будните. Точно това е идеята. Трябва само почти да заспиш. И в последните секунди, когато очите ти са почти затворени и на границата между това, което знаеш, и това, което си мислиш, се спуска мъгла, тогава потегляш. ”
където най – уважаваното нещо е въображението, а най ценната стока – добрите приказки. Там двете са изградили своя свят на царства, Смели сърца, воршове и … любов. Баба е най – върлият закрилник на Елса, а Елса е най – смелият рицар в Страната-на Почти-Будните. Но Баба е на 77 (почти на 78) години. Идва време да остави внучето си да измисля приказки сама. Предусещайки този финален етап, Баба измисля последната си приказка, един мащабен проект, целящ да защити внучката ѝ, и да я подготви за нейната собствена история. Първоначално Елса е ядосана на баба си, след това е объркана, пак ядосана, тъжна, а накрая обича баба си повече от всякога, защото тя е нейният личен супергерой.
„Суперсилите на баба са спасяването на животи и да подлудяването на хората”
Най – голямата грешка, която можете да направите е вземането на книгата за „леко четиво”. Това не е книга з в метрото, обедната или за преди лягане. Не! Това е книга, която трябва да четеш в правилното настроение и със съзнанието за емоциите, които ще изпиташ. Защото няма съзнателен човек, който да не се разчувства от историята на „различната” Елса и щурата ѝ бабичка. Смял съм се с глас, и почти се разплаках (ще разберете кога и защо ако хванете да прочетете книгата), съчувствах и се вдъхновявах. Това е най – добрият роман, който хващам от 6 месеца (!!!). Пълна с емоции, размисъл и забавни моменти, изобилстваща с изненадващи обрати, а стилът на Фредрик е абсолятно неповторим. Не съм чел нищо подобно, а книгата официално е сред любимите ми!!! Отново горещо препоръчвам книгата на всеки ценящ времето прекарано с добро четиво.
Тагове:
Примамка за Ухажори!
Джъстин Трюдо напусна по време на дебат ...
Днес генерал от органите за сигурност в ...
Джъстин Трюдо напусна по време на дебат ...
Днес генерал от органите за сигурност в ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив