Постинг
27.05.2016 21:16 -
"Несвяст" от Лиса Ангър
Автор: bookdependent
Категория: Хоби
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2016 21:17
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.05.2016 21:17
Ревю: „Несвяст” от Лиса Ангър
Странно е да ме хващате да чета точно трилър, и странно е да пиша първото се ревю върху такъв. Книгата ми беше подарена от приятел, на когото съм много благодарен задето ме запозна с увлекателната история и красив стил на Лиса Ангър. Не съм особен фен на „грубия” жанр, но тази книга определено завладя въображението ми по начините по които са го правили други мой любими книги!
Първо искам да поздравя Павел Главусанов за чудесния превод. Наистина уловил много точно тънкостта на американския изказ и хумор (не че книгата изобилства от такъв). Предал е действието с познати за нас фрази и изкази, като същевременно е запазил стила на писателката. Справил се е и с трудната задача да преведе изрази на наш език, без да нарушава целостта на текста, браво, чудесна работа.
Второ, поздравявам писателката, макар тя да не чете моят блог, за таланта ѝ. Има много красив и приятен стил, който увлича читателя и ограбва въображението му. Тази своеобразна игра с думите и сюжета си личи при добрите писатели. Лиса Ангър се „заиграва” не само с образите, изникващи неканени в съзнанията ни, но предава невероятно чувствата на героите си като предугажда нашите собствени.
Това е личното ми мнение за книгата, ако нечие се различава от моето се извинявам, и нека хейтърите да не приемат това като поле за изява или „покана” за война. Това са мойте индивидуални впечатления.
Смятам да разделя ревюто си на две части. В първата ще Ви запозная накратко със сюжета(БЕЗ СПОЙЛЕРИ), а във втората преминавам към впечатленията и мнението си за книгата. Хайде да започваме!
„Несвяст” ни въвежда в живота на млада жена,(Ани Пауърс/Офелия) видяла в миналото си болка, страдания, страх, насилие и смърт. Преживяла кошмарът да изгуби баща си, и да бъде „изоставена” от майка си. Научила се да оцелява в ситуации, като живот в каравана, мизерия и отчуждение. Липса на модел и родител за подражание. Освободила се от тях в настоящето, Ани се радва на живот-мечта(любвеобилен и всеотдаен мъж, прекрасна дъщеричка, огромна къща в частен квартал на Флорида и дебела банкова сметка) непопарен от насилие или болка. Но враговете не умират толкова лесно. Когато миналото ѝ я настига това сгромолясва всичко за което тя толкова усърдно е работила. И по – лошото – настига нейното семейство. Най – ценното и от всички земни блага. Когато сянката на Смъртта е „обвила плътно в шала си от черен покров” дъщеричката ѝ – Виктория – Ана прави Изборът. Тя тегли ******* на страховете си, на опасенията да посегне върху собственото си здраве и живот в името на единственото си по – свято нещо от живота – дъщеричката ѝ. Стотиците въпроси, които си задава докато достигне до този финален етап на отчаяние, ни дават доза храна за размисъл и в доста обемен характер.
Въпреки че романът е написан от 1во лице това изобщо не се натрапва или дразни. Сюжета е изключително увлекателен, а замисъла на романа – вълнуващ. Има моменти в които действието рязко преминава от едно време в съвсем друго. Това в никакъв случай не пречи на читателя да задържи вниманието си върху това какво се случва. Дори напротив, след продължителното застояване „под водата” на сюжета, това е като кратко излизане на повърхността.
Ани е изоставена от баща си „…той беше патологичен лъжец…”, и от майка си – луда фанатичка на тема справедливост с лош вкус за мъже. Както можем да отгатнем липсата на любов в юношеството ѝ я прави податлива на нея. Точно върху тази идея е поставен романът. Идеята за любовта и нейната сила. Иронично, нали? Поради злощастното си минало Ани не се чувства на място в нашия свят. Тя отчаяно се опитва да избяга, да намери и да се почувства поне за малко в свой води. Навлизането на психоаналитика ѝ в сюжетната линия не носи само допълнителни страници, но и послание. Той се появява преговор за по – мудните читатели, разкрива части от сюжета, които не всеки ли забелязал. Тази негова роля допълнително разширява диапазона на читателите.
Когато стигнете една четвърт от книгата, Лиса Ангър ни доставя нова доза изненада. З-та сюжетна линия, преплетена с другите 2. И макар че вече са цели три те не се „бият” помежду си. Талантът на Ангър се е погрижил за това, като ни държи в напрежение до последно.
Изключително стегната история, без заобикалки и излишни действия. Увлекателен стил и идея. Оригиналност на мах.
Но за жалост няма да ръся само суперлативи за „Несвяст”. Може би това, което ще напиша сега, е повлияно от моят вкус към по – епични завършеци, и все пак съм длъжен да го кажа. Към края, класическият край за един трилър, книгата става леко тромава(противно на досегашната стегната история). Ангър влиза в повече подробности и описания, а в самия си край „Несвяст” е крайно разтеглен и офърфан от ненужни детайли и реплики. Абе не се насладих на края.
Общо взето книгата ни въвежда в свят който много ясно е поставен въпросът за справедливостта. Какво е справедливост? А вина? И има ли право виновният на справедливост? Повествованието предлага храна за размисъл не само на феновете на трилъра и съспенса, но и на по – философски настроените (като мен) типове. Ще имате възможност да помислите малко върху онези въпроси, които всячески се опитваме да избегнем и които ни биват предоставяни от тази книга.
Странно е да ме хващате да чета точно трилър, и странно е да пиша първото се ревю върху такъв. Книгата ми беше подарена от приятел, на когото съм много благодарен задето ме запозна с увлекателната история и красив стил на Лиса Ангър. Не съм особен фен на „грубия” жанр, но тази книга определено завладя въображението ми по начините по които са го правили други мой любими книги!
Първо искам да поздравя Павел Главусанов за чудесния превод. Наистина уловил много точно тънкостта на американския изказ и хумор (не че книгата изобилства от такъв). Предал е действието с познати за нас фрази и изкази, като същевременно е запазил стила на писателката. Справил се е и с трудната задача да преведе изрази на наш език, без да нарушава целостта на текста, браво, чудесна работа.
Второ, поздравявам писателката, макар тя да не чете моят блог, за таланта ѝ. Има много красив и приятен стил, който увлича читателя и ограбва въображението му. Тази своеобразна игра с думите и сюжета си личи при добрите писатели. Лиса Ангър се „заиграва” не само с образите, изникващи неканени в съзнанията ни, но предава невероятно чувствата на героите си като предугажда нашите собствени.
Това е личното ми мнение за книгата, ако нечие се различава от моето се извинявам, и нека хейтърите да не приемат това като поле за изява или „покана” за война. Това са мойте индивидуални впечатления.
Смятам да разделя ревюто си на две части. В първата ще Ви запозная накратко със сюжета(БЕЗ СПОЙЛЕРИ), а във втората преминавам към впечатленията и мнението си за книгата. Хайде да започваме!
„Несвяст” ни въвежда в живота на млада жена,(Ани Пауърс/Офелия) видяла в миналото си болка, страдания, страх, насилие и смърт. Преживяла кошмарът да изгуби баща си, и да бъде „изоставена” от майка си. Научила се да оцелява в ситуации, като живот в каравана, мизерия и отчуждение. Липса на модел и родител за подражание. Освободила се от тях в настоящето, Ани се радва на живот-мечта(любвеобилен и всеотдаен мъж, прекрасна дъщеричка, огромна къща в частен квартал на Флорида и дебела банкова сметка) непопарен от насилие или болка. Но враговете не умират толкова лесно. Когато миналото ѝ я настига това сгромолясва всичко за което тя толкова усърдно е работила. И по – лошото – настига нейното семейство. Най – ценното и от всички земни блага. Когато сянката на Смъртта е „обвила плътно в шала си от черен покров” дъщеричката ѝ – Виктория – Ана прави Изборът. Тя тегли ******* на страховете си, на опасенията да посегне върху собственото си здраве и живот в името на единственото си по – свято нещо от живота – дъщеричката ѝ. Стотиците въпроси, които си задава докато достигне до този финален етап на отчаяние, ни дават доза храна за размисъл и в доста обемен характер.
Въпреки че романът е написан от 1во лице това изобщо не се натрапва или дразни. Сюжета е изключително увлекателен, а замисъла на романа – вълнуващ. Има моменти в които действието рязко преминава от едно време в съвсем друго. Това в никакъв случай не пречи на читателя да задържи вниманието си върху това какво се случва. Дори напротив, след продължителното застояване „под водата” на сюжета, това е като кратко излизане на повърхността.
Ани е изоставена от баща си „…той беше патологичен лъжец…”, и от майка си – луда фанатичка на тема справедливост с лош вкус за мъже. Както можем да отгатнем липсата на любов в юношеството ѝ я прави податлива на нея. Точно върху тази идея е поставен романът. Идеята за любовта и нейната сила. Иронично, нали? Поради злощастното си минало Ани не се чувства на място в нашия свят. Тя отчаяно се опитва да избяга, да намери и да се почувства поне за малко в свой води. Навлизането на психоаналитика ѝ в сюжетната линия не носи само допълнителни страници, но и послание. Той се появява преговор за по – мудните читатели, разкрива части от сюжета, които не всеки ли забелязал. Тази негова роля допълнително разширява диапазона на читателите.
Когато стигнете една четвърт от книгата, Лиса Ангър ни доставя нова доза изненада. З-та сюжетна линия, преплетена с другите 2. И макар че вече са цели три те не се „бият” помежду си. Талантът на Ангър се е погрижил за това, като ни държи в напрежение до последно.
Изключително стегната история, без заобикалки и излишни действия. Увлекателен стил и идея. Оригиналност на мах.
Но за жалост няма да ръся само суперлативи за „Несвяст”. Може би това, което ще напиша сега, е повлияно от моят вкус към по – епични завършеци, и все пак съм длъжен да го кажа. Към края, класическият край за един трилър, книгата става леко тромава(противно на досегашната стегната история). Ангър влиза в повече подробности и описания, а в самия си край „Несвяст” е крайно разтеглен и офърфан от ненужни детайли и реплики. Абе не се насладих на края.
Общо взето книгата ни въвежда в свят който много ясно е поставен въпросът за справедливостта. Какво е справедливост? А вина? И има ли право виновният на справедливост? Повествованието предлага храна за размисъл не само на феновете на трилъра и съспенса, но и на по – философски настроените (като мен) типове. Ще имате възможност да помислите малко върху онези въпроси, които всячески се опитваме да избегнем и които ни биват предоставяни от тази книга.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
